Моят съпруг преди време получи много тежка анемия.Постепенно почна да линее и да губи апетит и дойде време , когато по цял ден спеше и не ставаше от леглото .Не знаех какво му е .А пък той е много търпелив, не се оплаква, докато не опре ножа до кокала.И един ден решихме , направихме изследвания и се останови хемоглобин 60. Веднага постъпихме в болница , защото беше изключително блед.Аз прочетох в библията-„вързания в заточение , скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата.Няколко дни преди това да се случи , аз попадах постоянно на този стих, но не го разбирах, за какво ми се пада.Сестрата , която трябваше да му включи система се обърка и вместо на него включила неговата система на друг пациент.И така той остана вечерта без лечение.Един пациент ни каза , че цяла вечер е гледал дали е жив , защото бил блед като мъртвец.На другата сутрин се разбра , че сестрата е направила грешка и извикаха веднага старшата тъй като жената на другия пациент беше забелязала ,че са му вливали нещо , което не е било за него.Стана един скандал .Скараха се на тази блейка(сестра) и включиха на съпруга ми, това което трябваше да му включат.Като излязохме в коридора със сестра му , тя заплака.Аз я успокоявах , че Исус ми е обещал, че брат и няма да умре ,но тя ми каза , че сутринта отново са му премерили хемоглобина и е бил 46.Това е критична граница , при която пациента може и да не се оправи.Въпреки всичко аз имах мир, че той няма да умре.Този ден му преляхя първата банка кръв и той се малко съживи.Този ден той имаше рожден ден.Всеки ден му преливаха кръв. След няколко дни  аз имах изпит по английски и сестра му беше обещала , че тя ще дойде да го види, но закъсня и дойде по късно.През това време аз бях спокойна, че  всичко е наред, но след изпита отидох право в болницата.Видях , че е изпотен и го тресе премерих му температурата и тя се оказа 41^0.Веднага казах на лекаря и сестрите му дадоха нещо за сваляне на температура.Същевременно се обадих на леля Кате(тя е на инвалидна количка) да се молят за него ,плачейки.Тя каза- добре леля,току що влизат сестрите ми за молитва и ще се молим.Те се молили всички със сълзи на очи за него и усетили присъствието на Святия Дух докато се молили.Същата вечер дежурен беше един много дебел лекар, бивш борец.Той назначи да му се слага лед за да смъкне температурата.Аз предишния ден бях казала на сестрата да му махнат абоката , защото стои вече 5 дни на ръката, но тя не ме послуша.Възможно е тази температура, да я дигна от абоката , но нямам представа.Дадоха му силен антибиотик няколко дни и постепенно свали температурата.Сестрите тихо смениха абоката след като вдигна температура.Също си спомням , че предната вечер преди да вдигне температура му вливаха кръв няколко часа , защото маркуча постоянно се запушваше и аз виках сестрата да го продуха и тя идваше с нежелание.Чак след няколко часа мъчение най после смени маркуча с друг и кръвтта потече по бързо.Просто всичко беше срещу него, но Господ го спаси от смъртта.Две години лежи от анемия , но тъй като няма специалист в града .Никой не провеждаше профилактично лечение на тази анемия.Накрая открихме хематолог , който с консултация по телефона ни даде съвети какво да правим.И лечението се оказа много просто с витамин В12 и фолиева киселина, но докато го разберем това лечение минахме през ада. Пернициозна анемия.Затова благодаря на Господа , защото той ни насочи към правилното лечение и не допусна съпруга ми да умре!